Сълзите на Мадоната в къщата на Бетина Джамундо

В Cinquefrondi, в Южна Италия, намираме посоченото място. Г-жа Бетина Джамундо живее в скромна къща в същата провинция Маропати. Тя е шивачка по занаят, но също така е и голяма преданоотдадена на Мария и събира малки групи съседи в къщата си, за да се помоли на Розария. Това е 1971 година, когато в Cinquefrondi започват да се случват необикновени неща.

В стаята висеше снимка на болезненото и непорочно Сърце на Мария. На 26 октомври, около 10 сутринта, две сестри бяха на гости на г-жа Бетина Джамундо и една от тях забеляза две сълзи на образа на Мадоната, искрящи като перли, след което другата сестра също ги видя. Плачът продължи два часа, до обяд. Сълзи течаха една след друга, от капаците до дъното на рамката. Жените се опитаха да запазят случилото се в тайна, но не се очакваше да бъде: един 1 ноември всички Cinquefrondi бяха наясно със сълзите. Мнозина дойдоха да видят чудото. Явлението се повтаря в продължение на десет дни. Така че в продължение на двадесет дни нямаше сълзи, които да се видят. По-късно изображението плачеше отново и отново. Събираха се сълзи в кърпички и чрез тях се лекуваха някои нелечими болести.

На 15 септември 1972 г., празникът на седемте болки на Мария, кръвта е отбелязана за първи път с памучен тампон. в който паднаха сълзите на Мадоната. Първоначално сълзите се превръщаха в кръв и памук, но непосредствено преди Страстната седмица 1973 г. кръвта капеше от сърцето на Мадоната. Това кървене продължи три часа.

На 16 юли 1973 г. Бетина чува глас, който казва: Музиката тогава „Всяка сълза е проповед“.

И тогава през прозореца се появи страхотна светлина. Провидецът стана и видя отвън дърво, яркочервен диск, като слънцето, когато залязва. След дълго време на диска се появиха големи букви. Те казаха: „Исусе, Божественият Изкупител е на кръста, Мария плаче”. С други думи, смисълът е: човечеството помни, че Христос е умрял като кръст, за да изкупи света, но човекът е забравил и така, Мария плаче.