Свети Петър Юлиан Еймард, свети ден на 3 август

(4 февруари 1811 г. - 1 август 1868 г.)

Историята на Свети Петър Юлиан Емард
Роден в Ла Муре д'Изер в Югоизточна Франция, пътуването на вярата на Петър Юлиан го води от свещеник в епархията в Гренобъл през 1834 г., до присъединяването към маристите през 1839 г. и до основаването на Конгрегацията на Благодатното Тайнство в 1856.

В допълнение към тези промени, Петър Юлиан се сблъсква с бедността, първоначалното противопоставяне на баща си на призванието на Петър, тежката болест, прекомерното янсенистично акцентиране върху греха и трудностите при получаването на епархийско и по-късно папско одобрение за новия му религиозна общност.

Годините му като марист, включително и като провинциален водач, видяха задълбочаването на своята евхаристийна преданост, особено чрез проповядването на Четиридесетте часа в много енории. Първоначално вдъхновен от идеята за компенсация за безразличие към Евхаристията, Петър Юлиан в крайна сметка бе привлечен към по-положителна духовност от любовта, фокусирана върху Христос. Членовете на мъжката общност, основана от Петър, се редуваха между активен апостолски живот и съзерцанието на Исус в Евхаристията. Двамата с Маргьорит Гилот основават Женската конгрегация на слугите на Благодатното Тайнство.

Петър Юлиан Еймард е беатифициран през 1925 г. и канонизиран през 1962 г., един ден след края на първата сесия на Ватикана II.

размисъл
Във всеки век грехът е болезнено реален в живота на Църквата. Лесно е да се предадеш на отчаянието, да говориш толкова силно за човешките неуспехи, че хората могат да забравят огромната и безкористна любов към Исус, както се вижда от неговата смърт на кръста и неговия дар на Евхаристията. Пиетро Джулиано знаеше, че Евхаристията е ключът да помогне на католиците да живеят своето кръщение и да проповядват с думи и примери Благата вест на Исус Христос.